Кали е една от най-известните индийски богини, а името й идва от санскритската дума „кала“ и означава „поглъщащата времето” и „тъмнина”. Кали също така е манифестация на Великата Майка, олицетворяваща женския принцип. Често тя е наричана разрушителката, но всъщност богинята разрушава единствено невежеството, стагнацията и разпада в света.
О, Кали, майко, пълна с блаженство, очаровала всемогъщия Шива! В твоята безумна радост ти танцуваш, пляскайки ръце една в друга! Изкуството на движението ти владееш, а ние сме само безпомощни играчки в краката ти!
Ramakrishna Paramhans
В индуистката митология женската енергия е боготворена в две различни форми – образите на Кали и Дурга. Често Кали е наричана Дурга, както и Дурга – Кали, а имената представляват един и същи митологичен архетип. Те заедно олицетворяват креативната енергия шакти, която притежава силата както да ражда, така и да убива и разрушава. Енергията Шакти създава един непрекъснат процес на промяна и трансформация, постоянно движение напред, което образува представата ни за Времето.
За Кали, войнствената съпруга на бог Шива, съществуват много легенди, които повече приличат на митове, разкриващи пластове от несъзнаваното на източната култура. Една от най-известните легенди разказва, че Дурга, майката на цялата вселена, повела битка срещу демоните, които искали да разрушат света.
Богинята унищожила всички демони с изключение на един – зловещия червен демон Рактабиджа. Всеки път, когато Дурга се опитвала да убие Рактабиджа, капки от неговата кръв падали върху земята и от тях се раждали негови двойници. Безпомощната Дурга призовала на помощ Кали. Някои легенди разказват, че Кали е родена от челото или веждата на Дурга, за да й помогне да убие демона Рактабиджа.
Кали е изобразявана тъмна и гола, със синя кожа, нейната разпиляна коса е спусната около гърдите й. Тя има най-дългият език на света, трето око, в едната си ръка държи острие, а в другата няколо отрязани глави.
Родена, за да унищожава, Кали се прехласнала в процеса на разрушение. Тя убивала и убивала, а черепите на убитите демони нанизвала на гердан, който окачила като трофей около врата си. Загубила контрол в своята извечна ярост, Кали започнала да разрушава всичко по пътя си.
Разрушението й спряло, едва когато нейния съпруг бог Шива се хвърлил саможертвено в краката й. Именно поради това Кали често е изобразявана с един крак върху гърдите на бог Шива, яростна и неудържима.
Кали ни напомня колко преходно е всичко в този свят и именно затова тя носи на врата си гердан с черепи. Архетипът на Кали изключително много ми напомня изкуството и живота на Фрида Кало. Фрида, обладана от енергията на Кали, превръща сянката си в манифестация на собствените си вътрешни демони.
Можем да видим енергията на Кали във всяка жена, която е дръзнала да се свърже със силата на собствения си гняв и не се бои да го използва, за да постави край и ново начало. Всяка от нас държи в ръцете си силата на Кали, а нейният безумен танц ни помага да трансформираме собствената си действителност.
Всичко, което се спотаява в тъмнината на нашето несъзнавано трябва да бъде извадено и осветено от нашето съзнание. Кали често е възприемана като богиня на смъртта и разрушението, но това е доста едностранчива история.
Тя символизира Божествената Майка, която безстрашно навлиза в дебрите на несъзнаваното, за да освети собствените си демони и да ни покаже присъствието им във всеки от нас. Кали ни насърчава да се освободим от илюзиите на ума и ни разкрива непознати пластове от психичния ни свят. Ако непознатото, тъмнината и липсата на знание за това какво следва ви плаши може би е време да погледнете какво се крие вътре с очите на Кали.
Тя ни вдъхновява да видим собствената си „тъмна страна“, защото това означава победа на светлината над тъмнината, на съзнанието над несъзнаваното. Сянката е нашият извор на сила, но ще се осмелим ли да се изправим пред страха от непознатото?
Битката на богинята символизира само едно – понякога трябва свирепо да се разгневим, за да предпазим своите ценности, сърце, мечти, потребности, деца и всичко, което обичаме в този свят. В живота ни има несправедливост и Кали е наясно с това. Тя ни подканя да се свържем със собствената си тъмнина, за да използваме нейната сила всеки път, когато силите на мрака заплашват да завладеят светлината в живота ни.
Мечът, който Кали държи в едната си ръка олицеворява божественото знание. Според някои тълкувания, отрязаните глави символизират егото, което бива съсичано от прозрението и мъдростта, репрезентирани от острието на меча.
Егото винаги търси начини да раздели, да покрие реалността с илюзии и високомерие. Но прозрението премахва невежеството и всичко, което спира развитието ни. Гневът идва като катализатор на промяна, която дълго е била отлагана, а острието на мъдростта съсича всички илюзорни аргументи, идващи от ума.
Кали ни помага да приемем промяната, да извадим заровеното дълбоко в душата си. Тя ни помага да се РАЗГНЕВИМ и да разрушим всичко, което ни пречи да танцуваме танца на душата си. Кали носи своя гердан от демонски черепи и пола от техните кости.
Тя танцува своя свиреп танц, защото е унищожила злото, което е заплашвало нейния свят. Но нейната енергия става прекалено неконтролируема и залива света със своята разрушителна сила. Само благодарение на Шива, мъжката енергия, и неговата доброволна саможертва – Кали спира своя безумен танц.
Съществува вярването, че Шива разрушава света, но всъщност Шива разрушава с енергията на Кали. Или с други думи, Кали символизира енергията шакти на Шива. Енергията, без която той не може да направи нищо в този свят. Мъжкият „шива“ принцип, от друга страна, насочва шакти и й дава форма. Легендата за богинята Кали ни учи, че имаме нужда от мъжка енергия, за да използваме своята „шакти“ за съзидание, а не за разрушение.
Автор: Екатерина Кьосева