Истината е, че йога боли. По много различни начини. Това е тема, която рядко се повдига, защото … е, защото е болезнена. Наблягаме на позитивите – да, йога наистина ще успокои ума ви и ще направи тялото ви по-гъвкаво, силно и здраво. Тя ще ви помогне да трансформирате живота си към по-добро, но както е при всяко (пре)раждане, ние се трансформираме чрез болката на тоталата промяна. Буквално и метафорично, болката е сигнал от мозъка, че нещо застрашава статуквото на тялото ни такова, каквото е. Както и удобната ни психотелесна хомеостаза. 

Какъв е смисълът на болката?

Болката е основен защитен механизъм на тялото ни, чрез който то се предпазва от потенциално увреждане на органите и тъканите. Диригент на болката е главният мозък, а болковите рецептори с пръснати из цялото ни тяло, включително всички вътрешни органи, стави, мускули и сухожилия. Нека не подценяваме и душевната болка, която често преживяваме соматично с тялото си. Целта на болката е предприемане на защитно действие. Например, преустановяване на действие или отсраняване на дразнител, които могат да бъдат увреждащи.

Какво правим, когато ни боли?

Като съвременни западни хора ние сме откровени хедонисти. Искаме да се забавляваме, да оберем „каймака“ на живота и по всеки възможен начин да избегнем негативните емоции и усещания. Това включва и старателното избягване на всякакъв вид болка. Широко разпространена стратегия за осъществяване на тази цел е психологическият защитен механизъм, познат ни още от Фройд, потискане. Ако си мислим, че не ни боли – болката би трябвало да изчезне.

„Напрежението е това, което мислиш, че си. Релаксацията е това, което наистина ти Си.“ Китайска поговорка

Без значение дали близък приятел ни е наранил емоционално или сме получили физическа контузия – опитваме да си внушим, че всъщност не ни боли, не се е случило кой знае какво. Омаловажаваме болката, изтриваме я сякаш с гумичка и я смитаме под „душевния си килим“.  И за съжаление, тази стратегия наистина работи. Е, поне временно. Болката рано или късно се появява наново, за да ни напомни за себе си. Защото нещо трябва да се преживее. Нещо трябва да се преработи.

Отцепване  на „ума“ (егото) от тялото (несъзнаваното)

Какво се случва, когато системно потискаме защитния сигнал на болката в живота си? Тя се складира в тялото ни под формата на скованост, енергийни блокажи, физически дискомфорт и болести. Може да се каже, че болката в нашето тяло символично представя картата на непреживяната болка в нашия живот, която някога някъде старателно сме се опитали да избегнем. Но болката все още е тук – спотаено надничаща с неподатливите на разтягане мускули и сухожилия, и скованите рамене. Тя все още е тук и чака да я видим, признаем, но най-вече – да научим уроците, които носи със себе си. 

Болката в психологията на йога

В този ред на мисли, едва ли е изненада, че болката неизменно присъства в нашата йога практика. Дали като болезнена емоционална реминисценция или като реално физическо усещане. Болката често е наш спътник, докато се опитваме да хванем пръстите на краката си или с други думи – да станем гъвкави. Напоследък е много модерно „да бъдеш гъвкав“ и повечето хора идват на йога единствено с тази цел. Но йога килимчето крие по-дълбоки уроци за научаване, а един от най-важните е – какво правиш, когато те боли? 

Според една от най-важните „ями“ в йога – ахимса – трябва да се водим от един основен принцип – принципът на ненасилието. Практикуваме ахимса, когато осъзнаваме своята граница на търпимост по време на йога практиката и не я преминаваме, защото избираме осъзнато да не си причиняваме болка.

От друга страна, стои втората яма – сатя – или да бъдеш откровен със себе си до къде можеш да стигнеш, какво преживяваш, какви са истинските ти усещания по време на задържането на една асана, но и в ежедневието.

И не на последно място, апариграха – неприсвояване към крайния резултат. Ако целим да станем гъвкави, да направим шпагат и т.н. – това желание идва от егото. Мислим за крайния резултат, фиксираме се в една идея, която води до това да пропускаме пътя. А целта на йога е друга – присъствай, пусни целта, наблюдавай какво се случва с теб тук и сега. 

Смисълът на болката и освобождението от нея (мокша)

Това е много трудно за нас, съвременните хора, които сме задвижвани от раджастични (хедонистични) стремежи, свързани с желание за престиж и идеален външен вид, амбиция и страстна целеустеменост. Факт е, че резултатът е много важен за нашето его, но в крайна сметка егото е само иструмент за адаптацията ни към реалността, на който сме дали твърде много правомощия. Егото цели доставяне на удоволствие и избягване на неудоволствието. Но докато сме приклещени в него, ние трудно ще се освободим от вътрешния конфликт, защото самото его е такова – то постоянно драматизира и захранва нашата невротичност.

„Когато боли, наблюдавай. Животът опитва да те научи на нещо.“ Anita Krizzan

В този смисъл, амбицията на постелката е едно от нещата, които със сигурност ще ни сблъска с болката. Ще ни заболи, когато преминем границата на разтягането в желанието си да напреднем бързо. Ще ни заболи, когато не слушаме мантрата на вътрешните си усещания. Ще ни боли, когато осъзнаем колко много болка не сме си позволили да преживеем в миналото. Ще ни боли много докато всяка потисната болка се появява в тялото ни, а ние просто я наблюдаваме в медитативен унес.

Да, йога боли. Но само така се случва новото (пре)раждане, трансформацията, която води до емоционално или кармично освобождение. Или МОКША.

Автор: Екатерина Кьосева

Photo Credit: AMELIA