Пашчимотанасана, или по-известна като главоколянна поза, е една от най-предизвикателните асани в йога, въпреки че на пръв поглед изглежда относително лесна. Тя издължава гръбначния стълб, укрепва вътрешните органи и разтяга цялата задна линия на тялото – от стъпалата до раменете и главата.

Това никак не е лесно, защото при всеки от нас в по-малка или по-голяма степен двете половини на тялото са несиметрични. Често едната половина е по-скована, а другата – по-разтегната.

Така по-скованата част блокира изпълнението на асаната, а ние сме изправени пред предизвикателството да уравновесим двете части на тялото си, да балансираме ида и пингала и не на последно място – да постигнем баланс между различните си тела (коши).

Пашчимотанасана: по-скоро ментално предизвикатлство, отколкото физическо

Пашчимотанасана има своите физически ползи, но в тази статия искам да обърна внимание най-вече върху психологическите и емоционалните. Безспорно тя ни смъква на земята и ни дава стабилна опора, но в същото време навеждането напред има силно охлаждащ ефект, т.е. активира парасимпатиковата нервна система (ида нади).

Тя също така успокоява и балансира силните емоции и ще ни помогне да се справим с нервното напрежение и емоционалните кризи. Просто седнете на земята, наведете се напред и изчакайте да отмине.

Може да се каже, че пашчимотанасана връща яснотата на ума в случаите, в които сме гневни, объркани, разтревожени или разсеяни. Тя насърчава концентрацията, самонаблюдението, осъзнаването на нещата такива, каквито са, както и приемането на себе си и собствените ограничения.

Какво се случва на практика? 

Е, нека бъдем честни със себе си. Често се изкушаваме да правим йога с егото си, а не със сърцето си. Това не се отнася само за практикуващите ученици, но и за практикуващите учители по йога. 

Всички ние искаме да постигнем бърз резултат, да хванем най-сетне пръстите си и да залепим гърдите към коленете си. Но колкото повече дърпаме напред, толкова повече мускулите на краката ни се опъват и сякаш ни казват „ъ…ъ, не става!“.

Това може да ви демотивира, разочарова, откаже. Но всъщност точно това състояние крие в себе си подарък. Имате шанса да видите егото си, неговите амбиции, въжделения, желания да бъде най-доброто (на света). Имате шанса да го потупате нежно по главичката и да му кажете: „Хей, хлапе, не взимай нещата на сериозно, играй, йога е за живот, има време за всичко!“

Пашчимотанаса: все по-надолу и все по-навътре

Безспорно пашчимотанасана ни кани на едно пътуване в посока „навътре“. Тя ни дава възможност да изследваме своите минали преживявания, спомени, възприятия, емоции. На нивото на психологията на йога пашчимотанасана ни помага да се свържем с втория си енергиен център свадхищхана. 

Той се намира на нивото на сакрума, опашната кост и тазобедрените стави. Не случайно сковаността в областта на таза корелира с проблемите на втора чакра – скованост, инертност, липса на промяна, липса на хумор и радост от живота.

Когато нашата свадхищхана чакра е извън баланс тя събира в себе си целия ни емоционален отпадък и карма от предишни връзки и отношения. Когато е блокирана тя наистина превръща областта на таза в контейнер на емоции като вина, осъждане, отричане на емоциите, както и на страха да се отдадем свободно на своята сексуалност и творчески порив.

Изпълнявайки главоколянна поза трябва да бъдем много състрадателни и нежни към себе си и всичко онова, което сме преживели. Не е лесно. Всеки от нас, който изпитва трудности с навежданията напред от седеж знае това много добре.

Когато правим пашчимотанасана с осъзнатост, приемане, покой всъщност ние позволяваме на напрежението и задържаните емоции да се освободят. Малко по малко. Това отнема време и търпение, а те на свой ред ни учат на личностни качества, чието постигане всъщност е истинската цел на асаните в йога.

Автор: Екатерина Кьосева

© 2026. All Rights Reserved.