Ако трябва да кажа коя е любимата ми асана в момента, това е дханурасана, или добре познатата на всички нас поза „лък“. Тя се изпълнява в края на почти във всяка йога практика – с повече или с по-малко внимание. След толкова много практика на тази поза започнах да я преоткривам в последните месеци.
Преди дханурасана ми се е струвала като просто една от „стандартните“ пози в йога. Нищо особено. Но сега усещам как това е асаната, която ми позволява да разширя себе си до нов предел, както във физически, така и в емоционален план.
Снимката на корицата, както и тази малко по-долу, са запечатали моменти от моята лична практика. Първата снимка е правена преди около 3 години, втората – преди около 3 месеца. Можете да видите разликата. В първата снимка се долавя напрежение, неустойчивост.
Втората поза е вариант за напреднали, в който личи освен увеличената гъвкавост в гръбначния ми стълб, и спокойствие, баланс. Телата ни се трансформират с времето, когато сме постоянни, търпеливи и любящи към себе си във всеки един момент.
Все повече разбирам колко е важно да се изпълняват „правилните“ пози в правилното време. Всяка асана е архетип, който трябва да мине през нас и да се преживее.
Ако на една асана не й е дошло още времето, тя си остава просто поза и нищо повече. Но ако е правилната, тя се превръща в портал към ново измерение, разкриващо цял един свят от качества, енергия, възможности.
За мен една от тези пози-портали безспорно е дханурасана. Това е асана, която в началото стимулира манипура чакра или енергийния центът на слънчевият сплит.
Опорната точка е пъпа, а това на свой ред стимулира храносмилането, половите органи, създава вътрешен огън. Когато „залюлеем“ лъка стимулираме действието на всички вътрешни органи.
По-нататък, усещаме колко е важно бедрата ни да бъдат силни, както и мускулите на гърба. Това ни позволява да „издърпаме“ цялото тяло нагоре, да го повдигнем от земята, да го разширим.
Когато издърпаме гърдите надолу към земята и протегнем брадичката нагоре и назад, още един пласт от асаната се разкрива, а преживяването става някак по-пълно, по-цялостно.
Когато наместим тялото си стабилно в асаната е време да обърнем внимание на дишането и концентрацията си. Бавно вдишване и издишване, а умствената енергия събираме в аджна чакра, или третото око. Очите и челото са отпуснати, вътрешният поглед – насочен към центъра на ясното виждане.
Естествено, тези нива се разкриват след продължителна практика. Най-важното е да изследваме вътрешните си усещания и да вървим с много малки стъпки.
Ако самата поза е лъкът, нашата концентрация тук е стрелата, а различните усещания в тялото са възможностите, които се откриват пред нас с постоянството в йога практиката ни.
Преди да изпълните асаната уверете се, че тялото ви и най-вече гръбначният ви стълб са добре загрети. Легнете на пода по корем, отпуснете глава на пода и хванете глезените с ръце, Вариант, който много обичам е да хвана стъпалата точно под пръстите.
Вдишайте и с издишване издърпайте глезените назад и нагоре. Не позволявайте на коленете да се раздалечават. Може леко да придърпате коленете едно към друго. Активирайте мускулите на гърба, повдигнете брадичката и погледнете леко нагоре.
Останете 3 вдишвания. Ако се чувствате комфортно затворете очи и насочете вниманието си към третото око (междувеждието).
В този вариант правим асаната само наполовина като захващаме първо единия глезен, а след това сменяме. Легнете на пода и свийте само едното коляно. Захванете го с ръката от същата страна. Вдишайте долу и с издишване избутайте захванатото стъпало назад. Вдишайте още веднъж и повдигнете изпънатата ръка и бедро. Останете 3 вдишвания и сменете посоките.
Можете да разнообразите дханурасана като се залюлеете встрани. Опитайте да издърпате раменете назад тук, а гърдите напред за едно ново усещане в тази асана.
Това безспорно е асана за напреднали, която е добре да усвояваме под ръководството на учител. Както можете да видите от снимката по-горе асаната се трансформира във форма, която наподобява по-скоро сълза или капка вода, отколкото лък.
Трябва да помним, че телата ни се трансформират, гръбначният стълб се огъвкавява, макар и много бавно. Според д-р Робърт Бутера, автор на книгата „Чистото сърце на йога“, една от главните прегради, които ни пречат да изживеем напълно дханурасана е стремежът към съвършенство.
Не е нужно да бъдем съвършени, но е нужно да бъдем концентрирани и да преживяваме всеки един момент в йога практиката ни като специален. Защото той наистина е!
Както всяка извиваща назад асана, дханурасана също има определени противопоказания. Асаната трябва да се избягва в следните случаи:
при бременност
при травма на гръбначния стълб, например дискова херния или лумбаго
при възпаление на шийните прешлени
при язва или херния
при високо кръвно налягане
при болка и неразположение в стомаха
Автор: Екатерина Кьосева
© 2026. All Rights Reserved.