Всички ние копнеем да открием пътя към постигане на вътрешната удовлетвореност, спокойствие и щастие, докато в същото време преследваме кариера, успех, градим семейство, учим и се опитваме да вървим напред с бързо темпо. 

Е, за да не изостанем от другите.  Двете желания – спокойствие и постижения – рано или късно влизат в явен конфликт и създават вътрешен невротизъм. Можем ли да имаме и двете по едно и също време? И може ли медитацията да ни помогне да намерим средата между двете?

За едни щастие може да бъде намирането на любим човек и връзка, за друг – някоя нова придобивка или мечтана почивка до екзотично място. Но какво се случва, когато се приберем от почивката или когато колата ни се повреди, а половинката ни разочарова? Какво се случва с нашето усещане за щастие в този момент?

„Знаете ли скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, нито извън него, а само в собствената си душа.“

Съмърсет Моъм

Ако възлагаме отговорността за нашето щастие върху външни фактори, трябва да знаем, че всичко, включително и ние самите сме много променливи. 

Когато щастието ни зависи от нещо извън нас, то се движи неуверено по острието на бръснач и във всеки един момент може да се преобърне в другата крайност – разочарованието.

Например, ако искате да се омъжите, за да сте щастливи или да си намерите по-добра работа, какво ще се случи ако тези бленувани копнежи в някакъв момент се провалят? Ще успеем ли да запазим своя вътрешен баланс или ще загубим почва под краката си?

Медитация или как да БЪДЕМ нашето собствено щастие

Вместо да го търсим, ние можем да се научим да го отглеждаме в самите себе си. Разбира се, няма как да спрем външните обстоятелства да ни влияят и да ни изваждат понякога от нашия вътрешен център. 

Например, ако отделите себе си от идеята, че в момента нямате приятел или достатъчно пари, или супер готина работа, как ще се чувствате?

Ако отделите себе си от това, че някой не ви харесва, как ще се чувствате? Ще успеете ли да видите своята вътрешна светлина и да почувствате блаженството, че сте живи тук и сега? 

Можем да постигнем вътрешен покой и усещане за щастие, което не зависи от външните обстоятелства с помощта на медитация и работа със собствения мисловен поток?

Изкуството да успокоим ума и да го наблюдаваме

Медитацията ни учи да успокоим ума, така че да можем да видим своята истинска същност – нашия автентичен Аз. 

Когато мисловните вълни се успокоят започваме да вникваме в истинската си природа  и да откриваме мъдростта и покоя вътре в себе си. 

Когато умът се лута безцелно и скача от мисъл на мисъл ние започваме да прахосваме енергия за мисли, насочени към миналото и бъдещето.

„Вътре в теб има едно място на покой, едно СВЕТИЛИЩЕ, където можеш да се оттеглиш по всяко време, за да бъдеш себе си.“

Херман Хесе

Медитацията ни връща в момента тук и сега и към нашата съкровена същност. Научаваме се да правим разлика между ума (мислите) и нашия автентичен Аз (душата). Това е т.н. „мета“ ниво на ума или състоянието, в което ума осъзнава сам себе си и света. 

„Каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама без никакви ограничения.

Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не и се отдавайте, не се мъчете да я задържите или да я затвърдите. Не следвайте мислите си, но не ги и канете – бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни…

Каквото и да се случи, просто продължавайте да присъствате.“

Согиал Ринпоче

Медитацията не идва лесно, красивото дърво расте бавно

Думата медитация идва от латинското meditari, което означава „да помислиш отново“ и да „осъзнаеш“. В йогистката традиция медитацията, или дхияна, е седмата стъпка от осемте степени на осемстепенния път, описан от Патанджали.

Медитативното състояние на ума започва да се изгражда от първата стъпка – спазването на етичните правила, практикуването на йога и овладяването на тялото, овладяването на дъха, постигането на концентрация  и съзерцание (мета състоянието на ума).

Медитацията не идва лесно. Красивото дърво расте бавно. Трябва да изчакаш цъфтежа, узряването на плодовете и най-прекрасния вкус. Цветът на медитацията е всепроникващ покой, а плодът й … той не подлежи на описание.“

Свами Шивананда

Трудно бихме постигнали медитация ако не сме овладяли своето тяло, дъх, сетива и ум. Медитацията е плодът на йога. Ако йога означава „обединение“, медитацията е състоянието на осъществяване на пълно обединение и цялостност. В него егото размива очертанията си, за да се слее с божествената истина отвъд илюзиите.

Това е моментът, в който се освобождаваме от когнитивните грешки, „его“-центрираността, желанието за притежание и превъзходство, детските стремления да бъдем обичани безусловно. Това е моментът, в който просто СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Отвъд думите, отвъд желанията, отвъд времето. 

Автор: Екатерина Кьосева