Стойката на глава предизвиква любопитството, възможностите и най-вече – предизвиква ума. Тя е предизвикателна и сякаш ни подканя да обърнем света си „нагоре с краката“. Метафорично и буквално.
Тя е интересна, изглежда страхотно за „селфи“ в социалните мрежи, където често искаме да споделим напредъка си в йога. Но също така може да бъде опасна, особено ако я изпълняваме набързо и неправилно.
От моите наблюдения... повечето от учениците в йога подценяват правилното изпълнение в желанието за триумф над предизвикателството. Както с всяка друга асана, всичко опира до техника и повторение. Правилното изпълнение на техниката в комбинация с търпение за изграждане на останалите нужни качества ще ни отведе до най-важното място. Навътре.
Когато за първи път опитах да направя стойка на глава беше в претъпкана с хора зала в град София, в средата й, а учителят даваше недостатъчно разбираеми за мен инструкции какво точно „се очаква“ да направя.
Беше странно, необичайно и … до голяма степен разочароващо. Хората на постелките от двете ми страни бавно и грациозно се изправиха в така желананата ширшасана, а аз се чудех кой крак ми е левият и какво правя в този клас изобщо.
Е, наясно съм, че повечето от вас, които за първи път опитвате да влезете в стойка на глава, се чувствате по доста сходен начин. Именно затова споделям своя собствен опит тук. Аз не се отказах, въпреки че ми минаха подобни мисли през главата. Но не главата, обърнатата надолу, а тази – изправената, в която мислите са в логичен и подреден ред.
Започнах да търся информация, инструкции за напълно начинаещи, книги и т.н. В крайна сметка разбрах, че трябва да преодолея логиката и здравия си разум и да обърна света наопаки, пък каквото ще да става. Сложих постелката си за йога близо до стената, отмерих разстоянието между лактите, забих теме в земята и изстрелях едната си пета в стената зад мен.
Макар да тази първа стойка на глава съвсем да не беше идеална, беше СТОЙКА НА ГЛАВА. И аз бях доволна от себе си, защото преодолях опасението, че ще си счупя врата. Трябва да отбележа, че след няколко смели опита и падане на тежестта само върху главата прищипах нерв в прешлените и врата ми остана напълно обездвижен. Поне, докато не отидох на „отщипване“ при кинезитерапевт. Учим се от грешките, нали?
Е, понякога е по-добре да ги избегнем, защото рисковете на стойката на глава могат да бъдат повече от един прищипан нерв. Ентусиазмът настрана, процесът е важен, а не целта. Когато го забравим, често си навличаме по някоя сигнална контузия, за да се подсетим, че йога е за живот, а не за ден или два.
Както вече стана ясно и от моя личен опит, най-големият риск в изпълнението на стойката на глава е вратът. Понякога не сме особено наясно коя част на главата трябва да бъде на земята и дали прешлените на врата ни са разположени в една права линия.
Затова е най-добре да работим върху стойката на глава заедно с йога учител, който да ни даде обрата връзка дали изпълняваме ширшасана правилно. Факт е, че когато сме с главата надолу е трудно да преценим дали изпълняваме асаната правилно или погрешно.
Вижте и противопоказанията за изпълнение на ширшасана в края на статията и случаите, в които да НЕ изпълняваме позата.
Ако упражнявате ширшасана вкъщи правете го близо до стена. Така хем ще сте по-спокойни, че няма да паднете назад, хем ще можете да поставите петите в стената, докато активирате мускулите на корема и раменете, нужни ни, за да останем в баланс с изпънати крака. Можете също така да използвате меко одеало, върху което да поставите главата за повече комфорт.
Започнете в детска поза и отмерете разстоянието между лактите като хубаво захванете с длани срещуположния лакет. Опитайте да закотвите лактите там, където са, без да им позволявате да се отместват. Представете си, че лактите и темето (точката на главата, която е опряна в земята) образуват един триъгълник.
Тежестта на тялото се поема от трите ъгли на триъгълника, а точката на баланс е точно в центъра на ъглите му. Тежестта не трябва да пада само върху главата, за да не си причиним контузия. За целта активираме мускулите на ръцете и с лакти избутваме раменете нагоре и най-важното – опитваме да държим корема стегнат.
След като оформим нашия триъгълник нека бавно започнем да изправяме коленете и да правим няколко малки стъпчици в посока на главата. Тук е важно да активираме мускулите на корема, именно те са тези, които ще ни повдигат в обърнатите асани. Опитайте да изнесете гърба във верикално положение или да бъде колкото може по-прав.
Прехвърлете тежестта на тялото си към трите опорни точки на триъгълника и повдигнете единия крак на около 20 сантиметра от земята. Върнете обратно и повторете с другия крак.
Ако се чувствате устойчиви опитайте да повдигнете двете стъпала и да ги запазите във въздуха със свити колене. Тук мускулите на корема започват активно да работят и да трупат сила. Задръжте 5 вдишвания и издишвания и спуснете стъпалата обратно.
След като упражнявате коремната активация, опитайте да направите същото, но този път повдигнете коленете във вертикално положение – бедрата сочат право нагоре, а коленете са свити под прав ъгъл с бедрата. Ако се чувствате устойчиви изправете напълно коленете в крайния вариант на ширшасана. Отново 5 вдишвания и издишвания и бавно се върнете в детска поза.
Ширшасана е една от асаните, към които трябва да сме много внимателни, тъй като могат да имат и неприятни странични ефекти и здравни рискове. Тя не трябва да се изпълнява ако вече имате проблеми с врата, както и при високо кръвно налягане.
Ако имате главоболие и мигрена, също пропуснете стойката на глава, тъй като главоболието често се дължи на високо налягане в главата, а ширшасана увеличава налягането тоно в тази част на тялото.
Изключете ширшасана от практиката си ако страдате от сърдечно заболяване, тромбоза, проблеми с бъбреците, проблеми с очите като силно късогледство, катар, конюктивит, глаукома.
Не трябва да се изпълнява също при склонност към кръвоизливи от носа и ушите, както и ако имате констипация. Препоръчително е да не правим ширшасана по време на бременност и в първите три дни от ментруацията.