Тара е една от най-обичаните богини в Будизма. Картините често я изобразяват като чаровно младо момиче, но всъщност тя е безсмъртна богиня, манифестация на Божествената майка и въплъщаваща Съвършената мъдрост. Името й означава „Тя, която спасява”, „ Тя, която те води отвъд” и също така „звезда”.
Тара притежава знание и мъдрост, които не само водят до просветление, но също така и освобождават. Тя дава кураж и сила да преодолеем препятствията и ни защитава от физически и духовни опасности. Тя ни дарява щастие, помагайки ни да преодолеем страховете и тревожността си.
Всъщност архетипът на Тара произлиза от хиндуиската традиция и репрезентира вечната живителна сила, подхранваща самият живот.
По-късно нейният архетип е приет от Будизма и тя се превръща в едно от най-разпознаваемите божества в Тибетския пантеон. В будистката традиция Тара е дори повече от богиня, тя е женският вариант на Буда, постигнала просветление и най-висша мъдрост, способности и състрадание.
Бялата Тара и Зелената Тара са две от множеството й превъплъщения и тези, които са запознати с тях вероятно ги свързват с много топли чувства. Като майчини фигури те предлагат защита и подкрепа за всеки, който се обърне за помощ към тях, твърди традицията.
Повечето хора са претрупани със задачи и задължения и нямат време за себе си и за това да се обърнат към силата, скрита в сърцата им. Нашият съкровен духовен Аз се намира точно там.
Затова е важно да отделяме по няколко минути всеки ден и да насочим осъзнаването си към нашия сърдечен център, нашата АНАХАТА чакра и да усетим това присъствие, което всъщност е нашият Висш Аз.
Тара ни учи да започнем да слушаме тихият глас на това присъствие, защото постепенно това присъствие ще започне да лекува както нас самите, така и хората около нас.
Тара също така ни показва как да изчистим сърцето си. Когато нашето сърце е чисто, ние сме искрени, както с другите, така и със себе си. Тази честност и истинност ни позволява да говорим от сърцето си по един нежен, мил и обичащ начин с всички, които търсят контакт с нас.
Ние се научаваме да изпитваме състрадание като поглеждаме света през очите на другия. Или образно казано – като влезем в обувките му. Тара ни показва разликата между състраданието и симпатията.
Състраданието е да бъдеш осъзнат, оставайки чувствителен към нуждите на другия и неговото страдание. Състраданието е да желаеш да освободиш другия от неговата болка.
Симпатията е по-скоро емоционално приемане на това, че другият е жертва на обстоятелствата. То е желание да споделиш неговите чувства, но не непременно да го освободиш. Състраданието ни освобождава, докато симпатията всъщност обвързва.
Когато сърцето е отворено и чисто по естествен начин започваме да проявяваме принципа за ненасилие АХИМСА, както и да зачитаме всяко живо създание като свещено същество, имащо специално място на тази земя.
Чистото и изпълнено със състрадание сърце се свързва с образа на спокойната Бяла Тара, която е архетип на мъдростта и чистотата. Тя въплъщава вътрешния мир и духовното приемане на всичко, каквото е.
Динамичната Зелена богиня Тара изобразява съчувствието в действие. Тя е винаги в готовност да се притече на помощ, както и да помогне с предотвратяването на различни трудни житейски ситуации.
Това ни подсказва, че съчувствието е активен процес и предполага действие. Не е достатъчно само да проявяваме съчувствие дълбоко в сърцето си, нужно е да действаме, за да защитим хората, проектите и мечтите си.
Като архетипен образ на нашата вътрешна мъдрост, Тара ни навигира в дълбините на несъзнаваното, помагайки ни да го трансформираме все повече в осъзнатост. И най-вече да продължим нашето собствено пътуване като свободни жени. Митът за нея ни напомня всъщност, че НИЕ СМЕ ЕДНО с всички творения и е важно да обгрижваме духа във всяко живо същество.
Мантра: OM TARE TUTTARE TURE SVHA.
(aum tarray toot-tarray turay so-ha)
ОМ ТАРЕ ТУ ТАРЕ ТУРЕ СОХА
Пеейки мантрата на Тара ни помага да развием разбиране за нас, нашият живот и света около нас като част от Божественото. Пройзнасяйки мантрата „Ом Таре” ние всъщност се свързваме с множеството качества на богинята – мир и състрадание, и това насърчава духовната ни трансформация.
Автор: Екатерина Кьосева