В класовете по йога опитваме да държим гръбначния стълб изправен, сърцето – отворено, както и да наместим тялото по най-добрия възможен за собствените ни възможности начин.

Физическата страна на йога, макар и да ни предизвиква, е нищо ако не спазваме основните й принципи. Или т.н. принципи на яма и нияма.

В тази статия искам да се спра малко по-подробно на ямите или въздържанията, които трябва да заемат специално място в нашата вътрешна йога практика.

И докато външната страна на йога (асана практиката) е препоръчително да се усвоява с учител, вътрешната йога или интроецирането на ямите и ниямите, е лична работа, която зависи изцяло от нас.

Докъде ще стигнете във вътрешната си йога зависи от дълбочината на намерението ви и именно тя изгражда същността на вашата йога практика.

Ямите: какво трябва да знаем? 

Ямите представляват онези йогически принципи, които служат за изграждане на добри и честни отношения със себе си и с околните.

Правилното поведение към нас самите и хората е в основата на нашето физическо и психическо благополучие, както и на нашето духовно развитие. Няма как да вървим по пътя на йога ако не спазваме основните въздържания или принципи на йога.

В „Йога сутри“ се казва: „Ако искате да видите дали йога има резултат за вас, погледнете вашите взаимоотношения.“

Смисълът на ямите е да трансформират нашите взаимоотношения в такива, основани на чисто намерение, светлина и любов.

Ако наистина искате йога да има реален ефект върху вас не само на физическо ниво, но и на духовно – превърнете ямите в ежедневна практика. Ямите символично представляват врати, които ще ви разкрият все повече и все повече от чистата светлина на йога.

Ненасилие 

Ненасилието, или ахимса, е основен принцип, който трябва да съблюдаваме по време на своята йога практика, както и в отношението си към всички живи същества.

Практикуваме ахимса, когато осъзнаваме своята граница по време на йога практиката и не я преминаваме, защото избираме да не си причиняваме болка.

Практикуваме ахимса, когато избираме да не проявяваме критичност към себе си и към останалите.

Ахимса всъщност представлява нежно отношение към себе си на първо място и след това – към всички останали.

Започваме от физическата страна на йога: какво правите, когато усетите болка в някоя йога асана? Можете ли да проявите нежност към себе си в този момент?

Можете ли да въплътите ахимса, докато правите асани и да навлезете в първата врата на вътрешната йога?

Истинност

Колко от нас могат да кажат с ръка на сърцето си, че живеят в истина? И къде е истината, или сатя, сред многообразието от субективни гледни точки, в които истината изглежда като изплъзващ се между пръстите пясък.

Да бъдем осъзнати за субективността на собствената ни гледна точка или за „мая“ –илюзията, която скрива като с воал истината от нас, е голяма стъпка в нашата йога практика.

Това означава да имаш едно наум, за това, че как нещо ти изглежда не винаги е това, което всъщност е.

На нивото на взаимоотношенията това изгражда у всеки от нас онази умереност в преценките, която прави критиката и осъждането излишни. А когато няма осъждане идва неговата противоположност – приемането на реалността на другите такава, каквато е.

Умереност

Умереността, или брахмачаря, е доста труден за изпълнение, но изключително важен принцип, който всеки от нас трябва да премисля ежедневно.

Това въздържание е свързано с ограничаване на сетивните удоволствия, защото те изразходват енергията ни.

И всъщност не ни остава енергия, която да вложим в лично самоосъществяване и в помощ за благото на другите хора.

Истината е, че сме затрупани от различни съблазни в живота си. Всяка от тях примамливо ни изкушава, а цената за това е висока – плащаме с жизнената си енергия.

Дали става дума за прекаляване с храна, сетивни удоволствия, алкохол, наркотици, купони с приятели и дори с йога – всичко това води до забавяне на нашия духовен процес.

Удоволствията са начин на бягство от това да се срещнем със себе си и да извървим собствения си мистичен път.

Неприсвояване

Принципът, който казва по библейски „не пожелавай кравата на ближния си“, е познат в йога философията като астея. Не пожелавай това, което не е твое и не взимай това, което не ти е дадено.

В основата на това въздържани стои идеята да бъдеш щастлив с това, което имаш тук и сега, както и да уважаваш собствеността и границите на другите хора.

Кражбата е идентична с „духовната бедност“. Отказвайки се от желанието да имаме нещо, което не е наше, всъчшност отваряме вратата на изобилието.

Непривързаност

Апариграха. Имай само това, от което имаш нужда, за да живееш. Няма смисъл да трупаш вещи и привързаност към материалния свят и хората, защото всичко материално е преходно и може да бъде загубено. Не позволявай на привързаността да влияе на вътрешното ти състояние.

Привързването е стремеж към осигуряване на мнима сигурност. Но истината е, че всичко е преходно (дори и ние самите!).

Единствено когато започнем да живеем тази истина като своя ще разберем какво е доверие, върешен мир и чувство за свобода! 

Автор: Екатерина Кьосева